Сънувам предишните си животи... Понякога следсънно се поглеждам и ги разпознавам  в жестовете си... в переодично връхлитащи ме вкусове към определана храна, различни одеяния... в класическата музика, която кара сърцето ми да завибрира в сладостна носталгия... във фобията ми от тракане на вилици и ножове...гилотината...

Гилотината на съня ампутира сегашния ми живот... Влизам в предишните си превъплъщения... долавям странни конфигурации на отношения с настоящи  сподвижници... Майка ми ми е брат...бродим из пясъците на Арабия... Съпругът ми – враг-нибелунг... в битка отрязвам главата му...  Големият син – лелеян възлюбен, за когото съм неизгодна партия... Малкият син – нещастно сираче, прибрано по милост от заклетия ерген-мое аз, да наследи търговията ми...Плеядата приятели и роднини...се мержелеят из стърнищата на обхожданото... Някои са смъртни врагове, с които... май съм си обещала да се придобря... Други - непрежалими другари, безпардонно изпаднали от общата каруца....в битки, кръчми, незнайни паланки, в плен, робство... Възпоменания-забвения... Тук съм жена... Там - мъж, невръстно дете, съсухрена старица, невинна девойка, продадена за четвърта съпруга на дебел японски провинциален търговец... Образите се менят, аз – оставам. Все по-малко своя...

Събуждам се объркана. Вглеждам се в навиците си: моите мъжки пороци, моята женска свенливост... суровият баща, подчиняващ нежната природа на майката... сантименталността на изкукала стара мома и жестокостта на себичния господар, живял само за себе си.... Децата ми са объркани. Ти си клоун, казват, не си и жена, я се виж...

Виждам се... толкова много нишки минават през мен... Аз ги нищя, за да ги втъка обратно... Тук... Събирам глупостта - изхвърлям мъдростта... В главата ми е мешавица... В някакъв си life-жизнъ се държа като войн-победител, сякаш съм в Двореца на Славата, когато... съм слугинята на всички... Учителката, която превратно е усвоила Христовото слово... Който иска да бъде пръв, трябва да бъде на всички слуга...

Сънувам следващите си животи... Там лентата е много забързана... Не всичко схващам... Само че пак съм емисар и хората са прозрачни... Леко е да общуваш: няма как да (се) криеш, какво да потискаш... Гъсто е...Мълнеоносно прехвърлящи се  информационни потоци, от които ти се замайва главата... Направляваш ги само със силата на волята.

Волята. Vau[1]…lia[2]. Воли за живот... Какво воли, Ваша милост?... Имам ли я, нямам ли я... Сънувам... Сънуването болест ли е... пита Хипохондрикът... Сънуването бягство ли е... Скитникът-номад никога не би се спрял завинаги в плен на поредното тучно пасище или реката, пълна с риба...

Сънувам миналото... Сънувам бъдещето... Настоящият ми живот е май сънят - твърда нереалност... Какъв абсурд!... И всичките тези преобърнати стойности... шизофренно накъсаните моменти на собствената ми биография, удрящи се в отчупените парчета от други съдби... моите... чуждите...

Сънувам с отворени очи. А когато ги затворя и потъна, разтворена в цялото... живея в Истината...и вече не съм... Само когато Во (Vaux), моето Западно култивирано “Аз”, и Ля (Lia), моята Източна същност, се нахъсат едно срещу друга... припламва искрата и карбораторът-сърце ме изстрелва обратно... в полето на битието... за да ставам Бит-а...

Битът информация, който съм аз... нима съм това?... Само това ли или... и още нещо, неразгадано докрай, неразбираемо, неразградимо, несмилаемо, не... Бита информация, която се бие, за да изтръгне от себе си шкартото... трансформира себе си, като  непрекъснато прибавя-изважда, изважда-прибавя, инновирайки се.... Отново Свръхнова... на чаршията, на агората, на барикадата... където тече размяната, замяната, отмяната и всичко лъчи... Личи ли?

Воля за живот... да направиш комбинацията... да продължиш, оставайки същата информационна следа...бясно припламвайки като искрица между Тук и Там...бавно плетейки двойната спирала, за да захванеш Този Живот... Комай изтегляш по една пъпна връв и от двете “места” ... Долината на сънищата...дремят информационни следи и само чакат да ги досегнеш, да ги издърпаш по pipeline-а.... Нажежената до бяло Сегашна битийност...трябва да ковеш, извайваш, сътворяваш всеки ден... съсредоточено върху мига, hic et nunc... Втвърдено битие, недопускащо “спомените”... После сегашният миг-живот... угасва Тук... само спомен е Информационната следа, която полека избледнява... за другите... Просто... телепортацията се е състояла... Цялото (от двете) се е прехвърлило ... без остатък... Там...   

Semper idem…  

[1] Vau – фр. - долина

[2] Lia – кит. - двама